Приблизително 1400 години преди да се появи лилавият шоколад "Милка", коренните жители на Южна Америка откриват какаото, като средство за прехрана и наслада, много преди Филип Сушард да отпразнува откриването на своята собствена сладкарница на 17 ноември 1825 г. и да създаде вкуса на домашно приготвения шоколад. Но за да стигнат до тук „сладките зърна” изминават дълъг път.
Ацтеките са тези, които през 12-ти век покоряват толтеките и възприемат тяхната културата на консумация на какаото. Те започват да наричат „КСОКОАТЛ” тонизиращата напитка, която приготвят като добавят царевично брашно, чушки, черен пипер и вода. При акостирането си в Никарагуа през 1502 г. Колумб не научава нищо за какаото.
Едва испанецът Хернандо Кортес проявява интерес към скъпоценния плод, когато завладява империята на ацтеките между 1519 г и 1521 г. и решава да го пренесе в Европа. Не особено въодушевен от „некултивирания” за европейските нрави вкус на тази божествена напитка на ацтеките, изобретателен готвач открива възможността да превърне какаото в „шоколадова напитка” с превъзходен вкус, като добави вода, мед или тръстикова захар.
Ражда се „Шоколата”! Тя бързо се превръща в кулинарна наслада за най-изисканите кралски дворове в Европа и се счита за запазена единствено за благородническите среди. Напитката започва да се предлага и става достъпна за широките народни маси едва в средата на 18 век.

Няма коментари:
Публикуване на коментар